Отопление с котли на пелети

  Основната и много важна разлика между пелетния котел и котела на твърдо гориво се корени в начина, по който се извършва горивният процес. Електронният контрол при пелетните системи е ключов за ефикасното изгаряне на горивото, като софтуера и контролера имат съществена роля.
При масовия котел на твърдо гориво в горивната камера има ниско съпротивление вътре и свободен достъп на кислород. Температура в горивната камера варира между 230-250⁰ C, а температура в комина 130-150⁰ C. Това означава, че отдадената на водната риза топлоенергия е средно 100⁰ C. Остатъкът се губи във въздуха. Това е причината този тип съоръжения да достигат, на практика, КПД  60-70%.
 При котлите на пелети имаме автоматичен контрол върху процеса на подаване и отдаването на кислород към горивната камера и отдаването му към комина. По този начин съоръжението поддържа високо вътрешно съпротивление и минимална тяга в коминното тяло, което "пречи" на топлината да напусне горивната камера. Така температура в горивната камера достига до 350⁰ C, а температурата на изгорелите газове в комина е в диапазона 80-100⁰ C.

Тоест над 250⁰ C топлоотдаване към водната риза и много по-висок КПД до 93%.
 Описаната, по-горе, горивна технология има и още плюсове. Тъй като самият пелетен котел е „сърцето“ на отоплителната инсталация, той се адаптира автоматично, спрямо нуждите на консуматора. Какво означава това? Във всеки един момент, съоръжението генерира само толкова топлинна енергия, колкото е необходима. Желаната топлина се определя от потребителя чрез ръчен контрол върху термоглавите и стайните термостати или чрез избор на програми и настройки на електронния контрол панел на котела. Модерните решения включват и модули за дистанционен контрол с мобилен телефон и през Интернет.